Българска сцена, български корени, български ритми – поколението Владигеров


Българска сцена, български корени, български ритми – поколението Владигеров

 

 Източник: http://madamsko.com

 

Родени са в София в семейството на композитора и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Прохождането си в музиката правят със сестра си Екатерина, под ръководството на баща си и с наследството на фамилията. Александър е виртуозен тромпетист, а Константин – пианист. Днес живеят във Виена, но не пропускат възможностите по няколко пъти в годината да се връщат в България. През април тази година представиха на клубните сцени новия си албум „The Rag Waltz Time“ (2016/2017). Седем оригинални композиции с почерк Владигерови – съзнателно и нежно флиртуване между суинг, джаз, балкански звуци и модернистично звучене, както ги определя изданието mysound.

В компанията на Димитър Карамфилов – контрабас и Стоян Янкулов – Стунджи – ударни инструменти на 04 декември братя Владигерови свириха на сцената на столичния джаз ресторант МОРИНО.

 

Какво е да сте трето поколение музиканти? Чувствате ли мистика и съдба в пътя си?

Константин: Да, ние сме 3-то поколение Владигерови и смея да кажа с израстването и възрастта още повече се развиваме. Пътят ни беше предопределен, разбира се, но ние избрахме да останем на него. Две седмици, след като сме се родили, нашият дядо – великият композитор Панчо Владигеров е починал. Всичко, което знаем за него, всички хубави истории, които са в семейството, знаем от майка ни и баща ни и от музиката му, която слушаме всеки ден. Радвам се, че продължаваме да се занимаваме с музика и че се развиваме като музиканти и като трето поколение Владигерови.

 

Мислите ли, че продължавате по пътя му?

Александър: За нас това е път, традиция, музикални корени, които са ни заложени в гените. Талантливите хора, трябва да се развиват, да вървят напред. Пътят не е лек, защото Панчо Владигеров е класикът на българската музика, на романтизма. Стилът, в който се опитваме да работим – балкански джаз, включва различни елементи. Опитваме се, чрез нашите умения да извървим нашия път, а той безсъмнено е общ път, защото е под знаменателя – Владигеров.
 

Живеете в Австрия, разкажете повече за темпото там, за участията, за музикалния живот?

К. Вл.: Вече почти 20 години сме постоянно във Виена. В началото никак не беше лесно, имахме съмнения дали да останем там. От професионална и чисто житейска гледна точка – никак не беше лесно. Когато отидохме за първи път във Виена бяхме много млади – на по 18 години. Всъщност нашата сестра Екатерина Владигерова, вече беше там. Тя беше проправила една пътечка, но всеки трябва да се справи сам. Постепенно навлязохме във виенската динамика, всичко се промени, ние се променихме. Ученето – не беше планирано да е само в Австрия, искахме да стигнем и до Ню Йорк… мечтите бяха много.

Ал.В.: Има месеци, в които не е толкова активна работата, има месеци, в които се стараем да си спазваме графиците, да се водим по план, покрай албумите и нашата музика. Получаваме много покани за участие – не само от клубни заведения, но и от театри. Музиканти сме в различни постановки и представления за деца, фестивали. Скоро участвахме в един фестивал, в който се включихме с два проекта. Презентирахме като джаз квартет нашата музика и включихме композиции с гост музиканти. Участвали сме и във филми. Обстановката е много пъстра.

На каква сцена не сте свирили, а много искате?

К. Вл.: Ежегодно всяка лято във Виена се провежда джаз фестивал, който е един от най-големите. Присъстват големи имена и е страхотно събитие. Той се случва в най голямата опера във Виена, която предоставя сцената си и за джаз форум и така се превръща в нещо в нещо много хубаво и много мащабно. Там не сме свирили все още.
 

Тази година излезе новият ви албум, в който се заигравате с много балкански ритми, това ли е посоката ви сега?

К. Вл.: Да, това е тенденцията. Всъщност първият ни албум, който излезе през 2007 година – „Влюбеният скитник“, беше първият акцент с балкански мотиви или още балкан-джаз. От тогава се придържаме към този стил и сега последният ни албум е насочен отново към него. Фокусираме се върху българските ритми.

Александър Владигеров: Включваме и латино елементи, ретро суинг, смесваме всякакви мотиви и стилове.

 

МОРИНО се превръща в новото предпочитано място за вкусно меню и уникални музикални вечери, как избрахте сцената на този клуб за участието си в София през декември?

Ал. Вл.: За пръв път бяхме поканени тук беше преди две години. Инициатор беше нашата приятелка Дора Арабаджийска и ние сме ѝ много благодарни. Много харесваме хората и с обстановката в МОРИНО. Със страхотни впечатления сме за мястото, хората, колегите и персонала.
 

Рядко идвате на българска сцена, избирате популярни клубове, различна ли е публиката в клуба?

К. Вл.: Да, не се случва толкова често да се прибираме в България и за това като се приберем и имаме участие, гледаме да поканим повече наши близки и приятели. Това е нашата публика, нашите приятели. На сцената в България се чувстваме страхотно.

Това е поредното ви участие със Стунджи, оформя ли се трио или това е успешна компания на сцената ?

Константин Владигеров: Със Стунджи сме много големи приятели и когато се приберем, винаги гледаме да го поканим някъде на сцена да свирим заедно, защото за нас е чест.

Ал. Вл.: Аз бих го нарекъл един музикален хибрид, просто усещането му и за нашата музика не е само приятелско, но и допринася за музиката и ни доразвива. Може да се наречем трио, но ние свирим и в много други формации, за това – нека го наречем музикално приятелство.

 

Какво ще си пожелаете за идващата 2018-та?

Ал. Вл.: Много нови музикални идеи, усмивки, здраве, да ни съпровождат интересни музикални пътешествия.
К. Вл.: Основно здраве, обич и топлина между хората.